Моето Купе

[Mickey]

С какво ви спечели тази кола,защо избрахте точно нея... Каква е вашата история? 

[chef4o]

Моята история... Имах Ланча, 1.6, доста миличка и много любима моя кола, общо взето от кола, на която да се науча да карам се превърна в кола, която съхранява много спомени и приятни емоции... Но все пак вече исках нещо малко по-мощно и по-младежко.. Спрях се на BMW E36 Coupe и идеята беше като събера 7-8000 лева да си го купя... Е да де, ама баща ми, който преди години имаше Sonata IV ми вика "Дай да разгледаме Coupe-тата на Hyundai, много са красиви, влез, виж дали ще ти хареса, пък ако не ти пасне, ще вземем BMW  Е да де, ама като седнах в първото Coupe... Просто всичко ми се изясни, тва беше моят модел кола... Беше черно, 1,6, с Плевенска регистрация... Но интериора ме завладя  Покарах го, хареса ми... Почти се бях навил да взема 1,6, но един ден, както спорихме с баща ми дали има 2.0 хубави в България и аз му обяснявах разпалено, че няма, той ми каза да проверя в mobile.bg и видях, че се продава Hyundai Coupe 2.0 в Добрич за много добра цена... Последва от негова страна едно стандартно "Казах ли ти" и му казах, че не го е имало като съм гледал.,. ПОсле видях, че обявата е пусната 3 минути преди да проверя Веднага го приехме като знак  Баща ми само вика "отиваме да го взимаме, искаш ли"  Като го видях се влюбих, страхотна виолетова перла в малко лошо състояние, но със божествено излъчване.. Абе просто си беше МОЯТА кола... Веднага я платихмеи оправихеме документите! На връщане се ръчкахме (той тогава караше 520i) и с 200 се чувствах супер комфортно и сигурно в него  Оттогава не съм си и помислял за друга кола, освен Hyundai Coupe 

[Tufaka]

хммм...интересна история...и моята не е мн скучна Аз преди карах форд фиеста 96-та година 1.4 75 коня...черничка мн симпатична и икономична кола...на нея се учих да карам и като си помислих че вече мога да карам исках нещо по мощно...+ това исках нещо по спортно,по ниско,нещо с което да свалям мацки и което да изглежда по ново и по скъпо от колкото е...един ден в една софийска автокъща за пръв път видях хюндай купе...зърнах го от далеч и веднага ми направи впечатление(открояваше се от вс други голфове астри и бмв-та)Помислих я за доста скъпа спортна кола...но като видях цената и щях да падна /:o Помислих си какво ли ще е да имаш такава красива и нестандартна кола...Започнах да търся като все още се чудих дали да е фиат купе,хюндай купе или алфа гтв...определено хюндая беше наи красивия...въпреки че тогава като се регистрирах във форума говориха че не върви...за мен той си беше фаворит...Гледах мн от екземпляри от тия 3 модела,но нито един не ме грабна...хюндаите които гледах не бяха в перфектно състояние...и почти се бях отказал...докато един ден докато чаках съквартиранта ми да си оправи багажа за морето и да тръгваме гледах обявите в мобилето и попаднах на една без снимка от Бургас...викам: "Ааа чак там" и я подминах ама после ми просветна че точно след пол час тръгвам към слънчев бряг и трябва да мина през бургас...веднага звънах и вдигна един приятен женски глас,по който личеше че момичето нищо не разбира от коли...купето било подарък от баща и,който внасял коли и продавал...а тя милата искала VW костенурка Оговорихме се...чаках я на един паркинг..и тогава я видях...беше като ангел...все едно някакъв божествен лъч я осветяваше от небето...вс други бледнееха пред нея...тя спря пред мен и ме погледна с красиво изразителните си очи и аз си казах...''тя ще е,искам да я пробвам" Грабнах клучовете от момичето без дори да я погледна и влязох в нея...сляхме се в едно...хванах я...за волана...натиснах я ....за газта и разбрах че сме родени един за др...След това като се поосъзнах се запознахме с момичето което също не беше лошо и ако се продаваше наи вероятно щях да купя нея ,но по добре че се спрях на колата,която още ми е вярна,а момичетата...само ядове   Та...отидохме си на морето където през цялото време аз мислих за нея...бях влюбен(в колата;)) Разказах на всички...и всички ми викаха че била красива но не върви...ноо като отидохме да я купуваме...дойде баща и на девойката с майка и(типично българско семейство с дебел обичащ ракийката баща...мрънкаща постоянно,но симпатична майка и скромна красива дъщеря) Та...казах че искам да я закарам на сервиз преди да я купя...за да и измеря компресията и другите му там...и тоя бащата дето я продава вика :''качете се сега ще ви измеря компресията" качихме се аз,баща ми,той и майката...тоя като го натисна това купе...направо вс ми се качи в гърлото...не вървии лииии...само да има някой да знае как да я кара...Слязохме и с разтреперен глас успях да кажа ''взимам я'' и до ден днешен не съжалявам че взех точно тази машина ...Айде спирам да пиша че мн дълго стана

[StyLuS]

Колкото и да е странно и аз имам история свързана с Хюндай Купе.  Преди 8 години (значи тогава съм бил на 12) на първия варнански автосалон, имаше изложено сребристо купенце (с 4-те фара), вътре със черен кожен салон. Ето от тогава тази кола ме спечели. Спомням си, че стоях вътре и и се радвах около 15 минути. Просто се чувствах така все едно съм в космически кораб. Тази кола ми изглеждаше толкова нестандартна и уникална. А вярвайте ми аз от много малък се интересувам от автомобили. ходя по състезания, чета всякаква литература и т.н., но тогава останах смаян. Когато излязох от изложения модел си обещах на себе си, че един ден ще имам такава кола...............и може би наполовина си изпълних мечтата с лантрата  Повечето знаете на коя марка съм фен и честно казано не са много останалите модели, които могат да ме впечатлят, но хюндай купе е определено едно от изключенията 

[Boncho]

Колкото и да е странно и аз имам история свързана с Хюндай Купе.  Преди 8 години (значи тогава съм бил на 12) на първия варнански автосалон, имаше изложено сребристо купенце (с 4-те фара), вътре със черен кожен салон. Ето от тогава тази кола ме спечели. Спомням си, че стоях вътре и и се радвах около 15 минути. Просто се чувствах така все едно съм в космически кораб. Тази кола ми изглеждаше толкова нестандартна и уникална. А вярвайте ми аз от много малък се интересувам от автомобили. ходя по състезания, чета всякаква литература и т.н., но тогава останах смаян. Когато излязох от изложения модел си обещах на себе си, че един ден ще имам такава кола...............и може би наполовина си изпълних мечтата с лантрата  Повечето знаете на коя марка съм фен и честно казано не са много останалите модели, които могат да ме впечатлят, но хюндай купе е определено едно от изключенията 

Колега имаме еднакви истории.Не си спомням кога точно се случи, но помня че бях на някви лекции в началото на  септември в ТУ-Варна и един колега свирна да зарязваме лекциите и да ходим да зяпаме коли защото за плаж не ставаше. Това въпросното сиво купе едната година беше спряно като влизаш на среща а следващата годино от ляво (май де).Направо ми падна чейнето и колегата по едно време чак ме задърпа че съм се бил отнесъл...Тогава си мислех че ще си остане една детска мечта ( бил съм 20-ина годиен) или че ако някой ден мога да си го позволя някоя злобна женица ще ми пресече мечтите  ...  Няколко години по късно реших че ще сменям колата. И понеже нямам семейни анганжименти викам сега е момента. Ако сега не си взема нещо по спортно и натокано друг път няма да е. 7 месеца ровене в интернет по сякви автокъщи но уви нищо не ми хареса (нито марка нито модел) накрая загубих интерес и по веднаж на две три седмици се сещах да рзгледам мобилето. Един петък видях прясна обява на синьо 4-око купе в една пловдивска автокъща....С колегата (този от случката в Варна) отидохме и го харесахме. Малко с полвин уста питах гаджето кефи ли те таз кола от обявата (жените имат особенно мнение за външния вид на нещата и почити винаги са единудушни при сравняване на два "предмета" ) тя пък с цяла уста рече в понеделник да е твоя (не че имаше значение мнението и )! .... И така и стана.... И сега като пиша една  ми гре по лицето   .... Чак бях    от къде тръгна всичко...

[StyLuS]

Ако може ще си позволя да разкажа и как разбрах, че ще имам Хюндай.
Беше средата на август месец миналата година, тогава изпратих баща ми за Германия да ми взима кола. Указанията ми бяха точни: "да гледа за мерцедес (какъвто и да е), купе, еклипс, селика, или евентуално калибра (ако няма нищо друго)". Два дни след като го изпратих, се разхождаме с една приятелка по плажната алея, с на баща ми мерцедеса (него го нямаше все пак и реших да се възползвам !), търсим си някоя кръчма къде да седнем, и към 11.30 ми звъни телефона, и провеждам следния разговор :
(баща ми) - Обаждам се от Хамбург, взех ти кола !! Говори бързо че нямам време !
(аз съм със огромна усмивка на лицето) - Каква, казвай бързо !
(баща ми) - Хюндай 
(аз вече едва ли не съм готов да заскачам по капака на колата от кеф) - Купе !!!??!!
(баща ми) - Не не е купе !
(усмивката ми моментално изчезва, мечтите ми са разбити) - Акцент ?!? (това го казвам с леко пренебрежение и недоволство)
(баща ми) - Не някво друго е, ама пак такова малко с четири врати.
(аз съм замислен, и не се сещам за друг модел на хюндай подобен) - Е какво е де ???
(баща ми) - Абе ще го видиш, ще ти хареса сигурен съм. Има ремус и тука някви червени неони вътре, само джанти няма. Неможах да го огледам хубаво щото беше тъмно ама тука от 1 час я карам и много върти гуми. Айде затварям чао !
(аз съм объркан вече и казвам на мацката с мене) - Взел ми е хюндай
(тя) - Хюндай ?!? Ти луд ли си, това не са ли някви смотани коли.
След което отидохме на кръчма, но стояхме само 30 минути, защото аз не издържах, трябваше да отида и да проверя в интернет какъв е тоя модел. Мисля че същата вечер се регистрирах във форума. Намерих за какво става въпрос, дотогава не си спомням да съм виждал лантра, или може би никога не ми е правила впечатление. Впечатленията които придобих от интернет не бяха много положителни, според мен сток лантрата е  супер невзрачна кола. Обаче като ми докараха моята коренно си промених мнението, слабо тунингована  но много удачно и на място. Евала на предишния и собственик . И покарах си я няколко месеца (даже година не направих), и се разделих с първата ми лична кола. Може би някой ден бих направил изключение и бих си взел купе, заради клуба и хората в него, не заради друго 
 
А и въпросното момиче, е единствения човек (от познатите ми), която не ми хареса Лантрата, само тя ми каза "браво" когато я продадох

[Sensei]

ам мойто купе няма голяма история.. просто исках по хубава кола от предишната ми и бях метнал око на тоя хюндай... голямо търсене падна из нета ама накрая реших че не ми са обикаля държавата за една кола и обиколих 2 пати абсолютно всички салони под Кайса ( кв. Кайсиева Градина в гр. Варна , под който има мнооого автосалони ) като на 2рия път на предпоследния салон посока Аксаково попаднах на мойта колица ... късмет ! ..  те тава е баце ! 

[dream]

Аз се запалих по купето преди 2 години.Един приятел от Гърция се беше прибрал с едно ярко червено купе 2004 година , много ми хареса като интериор и стабилност за визията няма да коментирам  Карах го и от тогава си казах един ден ще си купя и аз купе е не можах да си взема 2004 година но и не ме е яд ,че нямам пари за такова .
Както и да е от тогава си казах ще събирам пари ли какво ще правя искам купе.Търсих в нета в мобил.бг обикалях
авто къщите поне два месеца и в крайна сметка попаднах на това :Черно тибуронче 2.0 кожа,пълен ел пакет модел декември 1998 година , като го видях в нета и си казах това ще е моя дзвер.Веднага звъннах да разбера повече инфо за него от собсвеника в крайна сметка тръгнах 21 часа да го вземам от Враца разтоянието беше 330 км но не ми се чакаше и ден повече а купето беше натокано и цената не беше лоша.Пътували сме близо 5-6 часа с едно пунто през дупки и изоставени проходи ,абе голяма тръпка беше няма да го забравя никога това.Пристигнахме към 1 часа огледахме го точно каквото каза момчето такова си беше една драскотина на калника и кожата леко сцепена на едно място и нямаше накладки ,броих парите взехме го и тръгваме.Излизаме от Враца и хоп палката полицаите на спират а ние караме без номера представя се там някак
-Добър вечер , добър вечер викам аз а той документите на колата и вашите документи поглежда ме поглежда колата отпред след което се стряска някакъв и се обръща към колегата си
-Абе гледай го тоя без номера кара ! Вадя патлака аз гърмя ги двамата и си тръгваме.
Шегувам се добре ,че приятелчето до мен беше полицай и се разминахме не знам иначе какво щеше да стане
Продължаваме и на 100 тина км от Враца спираме да зареждаме бензин докато сляза и тоя до колонката ми вика
-Леле как караш по това време без номера ? От къде си ? А аз му викам !
-Айде зареждай за 80 лева ,че няма време плюс това има полиция и не искам да ме хванат , момчето се шашна той си помислил ,че ще духна и няма да му платя представяте ли си ?
Пътувахме цяла вечер до 6 часа след което аз заминах първа смяна на работа ! Беше кошмарно но като се прибрах и я видях се почувствах много добре ,замислих се и си казах
-Струва си !   
     

[cappy123]

Бяхме в автокъщата с гаджето ми и разглеждахме ... когато я видях нея-прекрасна тъмно синя кола, която изглеждаше толкова агресивна и същевременно толкова сладка.Влюбихме се в нея още тогава.Аз даже я снимах и бяхме решени, че на всяка цена трябда да я купим!!! 
Избрахме я и не съжеляваме, много си я обичаме !!!     

[LanShot]

Аз пък от както взех книжка започнах да се ровя във всякакви сайтове за автомобили и да разглеждам и да си мисля каква ли ще е първата ми кола която евентуално след някоя друга година ще си купя и ще си е лично моя. Та сега 2008 януари месец бях понахранил банковата си сметка  и се реших да тегля малък заем в допълнение и според парите да си търся нещо свястно. Ровя се из мобиле.бг и откривам всякакви модели коли който стават като за 1-ва кола .. не са толкова скъпи , горят малко , не са толкова мощни и са все масови коли. Вече февруари месец не издържах и една сутрин ставам и влизам отново в мобиле като преди това имах някаква тръпка че точно днес ще си избера кола. Първата кола която излезе на екрана , беше агресивна , със много яки характеристики и последната година на производство от купетата РД (посредата на 99) , със небесно син металик цвят , кожен салон , 2.0 - 140 коня двигател и си викам .. това е колата която искам да си купя. Организирах се сравнително бързо с парите и приготовленията , тъй като колата се намираше в Кюстендил , а аз съм на другия край на България , но .. отивам аз гледам я и установявам че трака като дизел . Направо ми се разбиха мечтите. На 90 процента бях решен да я взема , но това ме отказа направо (от тази кола) , но се реших да си взема същата но в добро състояние ! И към края на февруари си бях купил вече.Даже помня как като я платих и тръгнах да се пребирам към нас с нея бях като неадекватен и не осъзнавах още че е моя ! И ето сега я карам по разбитите пътища и се чуда колко здрава излезе и ме държи още . 

[Vancuver]

По принцип от доста отдавна бях хвърлил око на купетата. Даже помня като се беше появил RD2 моделът, че го гледах едва ли не като някакъв самолет.

Обаче за първа кола ме склониха да си взема Алфа 156 1.8 TSpark. Всичко изглеждаше нормално, обаче явно просто не ми е било писано да съм с Алфата - на 8-я ден откакто я имам се връщаме с приятели от вилата сутринта. И на бул. България се дърпахме с един приятел - той тогава беше с CLK 200 (старото). Нямам много спомени, но на десния завой срещу ШЕЛ-а (посока НДК) в следствие на високата скорост (никакъв спомен нямам колко е била), имаше лека роса, отделно гумите не бяха първа младост (голяма грешка да не ги сменя!!!) загубих контрол, колата занесе няколко пъти наляво-надясно и спря по десни врати върху трамвайните релси посредата на бул. България, събаряйки 6 от тия решетките. Първото нещо, което помня беше, че не ме интересуваше колата или мене - гледах да разбера другите как са (бяхме 4-ма в колата). Най-интересно - на никой нищо му няма! Дори едно сътресение!!! Дори КАТ-аджиите и лекарите не можаха да повярват...
Оттогава винаги имам едно наум като настъпвам повече дадена кола.

Взех си аз парите от каското и отделно продадох ударената Алфа на някакъв за 2000 и бях готов да взимам следващата кола. Обаче, понеже имам дарбата отвреме на време да бъда много убедителен (за това и се насочих към правото ) - говорих един ден с нашите как не е хубаво кола втора ръка, не знаеш какво е правено с нея (като мойта алфа - тоя дето я купи я оправи и я продаде после). И ги убедих да си взема нова кола на лизинг. Междувременно се разбра, че ще стане една сделка и решихме, че вместо да плащам колата с лихва - по-добре да я платя накуп. Още същата вечер като стана това с един приятел взехме едно такси и газ към ИНД (отидохме 15 минути преди да затворят). Казах там какви екстри да има, оставих капаро и се прибрах щастлив и зареден с голямо търпение. Казаха ми доставка 3 месеца.

И сега колата е в ИНД - понеделник живот и здраве нося парите, регистрират я в КАТ и я яхвам. Нямам търпение и да се видим с повечето от вас на някоя от срещите. 

[chonkov]

Моята история започна преди една година когато продадох старта си кола Пежо 206! Та продадох го аз и останах без кола поради което се наложи да ходя пеше до работата, и докато си вървях и се оглеждах за няква кола която да ме грабне и хоп по булеварда минава едно купе акулка бордо и си викам ей тва е яко трябва да го видя в мобилето Всичко беше нормално докато един ден докъто обикалях по салоните видях едно купе червено, като се качих в него и останах очарован и си казах това ще е моята кола е разбира се не червена а и пепелника и беше преплнен с фасове ужас. След дълго търсене си намерих 1то купе черно 1.6 автоматик  . Много му се кефих, но малко го ударих. Сега съм с 2.0 брат близнак на Стефан по цвят де  За него имам да черпя много Стефан защото той ми помогна за да го открия 

[Filip(M)]

кaто мн хора на мойте години исках BMW но когато доиде време да се гледа и турси кола видях че като цени bmwта и хондите са мн мн скупи и старички да си кажа чесно в налото не ми харасваше hyundaiчето но като видях синичкото как греееше си казах че ако ше е hyundai coupe ще е това синичкото или поне синичко  когато сигнах в дупница минахме през наколко авто кущи с бащата и един приятел и докато седяхме на едих пред поредна гледам аз как бебчето минава покраи мен дирекно казах на бащата тругваи след него това е колата като седнах и от тогажа вече 6 месеца несъм слизал 

[danny]

еми на преди 2 години бях се запалил по ауди а3 и някаде засякохме купенце от РД 96-99 и полудях много ме грабна също и бащата добре ама нямаше средства  а един незрачен ден едно купенце ме залепи за капака си беше  в автокъща във Варна сиво от 99 02 модела с 2 спойлерчета 11 хил лв просто умрях... миналата есен единкомшия пусна бръмбара, че ще ходи до германия за кола и татко айде с него, изкарахме от мобилето 3-4 обяви и татко тръгна с листите  вече бяхме решили за рд2 модела задължително 2.0 и със спойлер и кожа след като буса с който пътуваха прегря по пътя за купето  и доста нерви ей на стигна до гаража  и от 1 месец без 3-4 дена съм му пълноправен шофьор 

[Dr3am3R]

МмМ мойта историика е начи взех си аз книшката и вече голям мераклия съм да карам и викам на баща ми давай колата той има Ниссан Примера но както и да е това нее от значение кефих се аз блъснаха ме 1 път баща ми постояно ела ме вземи от тука и там първоначално ми беше забавно но почна да ми писва ... и викам нали ади вече да измислим нещо за кола искам собствена и след 2-3 месеца врънкане се сагласи и ми каза търси си кола отварям мобиле.бг и с моята приятелка разглеждаме коли харесах си опел вектра приятелката ми аааа нене кфа е тая грозотия аз викам добре харесах си фиат браво и тя също го хареса казах на баща ми "Тате харесах си Фиат Браво" и той "ко фиат ли да ги махаш тия боклуци от тука и аз някъф  добре ам харесах си Опел Вектра и баща ми Абе мани ги тия Опел Вежди и така отчаях се викам няма си намеря кола отварям пак мобиле.бг и гледам в близкото село се продава Скупе обаждам се на баща ми "Тате харесах си Хюндай и той вика да Хюндай са хубава марка довечера отиваме да го видим".Аз вече го чакам с нетърпение да се върне от работа да варим да я видим тая кола отиваме аз се влюбих в нея приятелката ми се мръщеше малко защото първо я беше видяла само на снимка и не и хареса много и тази вечер като отидохме нали викам дай да я пробам тоя собственика вика няма бензин сажелявам .. нали ако искаш утре ела ще я пробаш аз викам добре утре идвам да я взимам  и  на другия ден отидох зех и приятелката си слойих в чантата и парите слизаме тя като я видя се влюби и аз още повече я харесах тая кола сипахме бензин пробах я и му казах зимам я и така сега съм с Хюндай Скупе   

[kiko96]

 аз се запалих по купето в Израел, моето моми4е има6е и от паркинга на един мол излезна с мрасна газ на 4 лентов пат и се се6тате клаксони псувни ,и на 2 метра от нас спря едно GMC,та след тази случка се влюбих в 4ервено купенце,оспяхме да се измакнем

[Delane]

Моята история минава през 7 коли та сега стигам до Купето....Първата ми кола бе едно много непретенциозно Съни при тванабор 85...дърто ама вървеше на пушка...После стана така че го подарих на брат си че тий нещо му бяха трошили колата...дрън дрън...и аз си взех едно 205ГТИ 1.9 140кончета...Ей брате звчр неземен...Мина време и реших да пробвам нещо по голямо като кола...Взех Мазда 626 2.0 96-година...Това беше машинка която продадох с много мъка но ми трябваха парите щото вече бях луднал по Сааб 9000 93-та 2.3 турбо 185кс....Най-ненормалната кола която съм докосвал...Още ми е мъка че я откраднаха....  Но после на небосклона дойде колата която задържах доста време - Хонда Сивик 1.6 седан...Здрава бързичка и никога никъде не съм имал проблем...
Нещата така се обърнаха че е наложи заради работата да си взема комби...Бартерирах го за Пежо(отново)405 2.0 122 коня..Добра голяма удобна семейна или за работа...Още е пред блока ми...и върви......
След товА се вманиячих по една моя мечта от около 10годишен...
Ситроен СХ....Не издържах на изкушението и си го взех...Ахххх 2.5ГТИ 167 коня...ексти колкот щеш комфот и най важното...От германия на някакви си 83 хил километра...Карах го с адския кеф и вървеше ама за страх...Но се случи най-гадното...на кръстовището за Костинброд тир не спази предимството ми и ме отнесе...така брутано че благодаря на Бог че се отървах само с натрошени крак ръка и лека фрактурана тиквата...Отнесе ми предницата която заедно с двигателя бяха на около 5-6 метра от купето останало от СХ-а...Беше много замаяно и гадно но за съжаление така си отиде малката ми мечта..дано някой ден да събера пари че пак да си взема...
А за Хюндая...Адаш ми(той кара Акценче)ми предложи....Взимай Хюндая ше бъдем мафията в Люлин...и тъй гледах какво има и как изглежда...Така се зарибих по купето о понеже този път разполагах с малко парички си взех 95-та Скупе 1.6 и съм си доволен...Внесох го от Германия и си му се радвам...Това е моята авто история

[kalinski]

Така първо да кажа Здравейте!- тъй като съм съвсем новак тук... 
 Ами ето и моята историйка... От много време се ровя из сайтовете и гледам различни коли но о6те преди време се бях насо4ил кам Скупе-то и ето сега ми изниква една обява и ре6их да видя за кво става въпрос .. И така хващам маршрутка и газ към Варна срешнахме се с човека видях скупето добре изглежда6то отвън отвътре също беше запазено, двигателчето що годе добре с някои друга забежка (е разбира се не е нова кола и вси4ко да е ок) и го гледам как стои там самотно на паркинга и пича като ми каза че от 2 месеца не го е  барнал ( скъса ми се сърцето) щот има ве4е нова кола , и му викам 4е 6те я взема. Капарирах я и сега в четвъртък отивам да си го взема и да му вдъхна живот!!!!    

[hyundai3016]

Айде и аз най на края да ви драсна няколко реда как и кога се влюбих в купето......
Всичко започна преди повече от три години и половина с постъпването ми на работа,когато един ден пред магазина спря една черна RD2-ка,с цялата си грация и блясък....след като я видях останах безмълвна за дълго време,беше любов от пръв поглед....
То след това бяха сънища,бяха мечти беше неистово желание да се кача на черната красавица и да запаля гумите и....от този момент на сетне аз мислех и се надявах един ден да притежавам точно този модел кола....
Дните бавно отминаваха,и желанието ми все повече и повече разстеше....с течения на обстоятелствата след известно време се запознахме с собственика на въпросната купелина и така след обстойното и разглеждане се заклех,че един ден ще имам точно този модел кола и ще си се кефя с нея на страстта си към шофирането.
Минаха две години,а аз още неможех да си го позволя....постоянно разглеждах обявите по автомобилните сайтове и един ден видях в мобиле-то една единствена обява на едно жълто купе по което още повече хлътнах.....
започнах да събирам мнения и с изминаването на дните стъпка по стъпка започнах да се чувствам по уверена във възможностите си....и ето след дълго чакане и безспирно желание на връх Велик ден2008г. се здобих с дълго очакваното купе .....от този ден на сетне съм най щастливия човек на света.....

[V.I.P. Assya]

Емииииииии, то май само аз не съм писала тука за моето купенценце....

....Беше една събота сутрин, отварям очи и ми хрумва идеята за нова кола. Няма париии  ууужжааасссссссс, но к`во от`ва аз нали съм оптимиска си викам в банката може и да ми услужат. Споделих идеята с половинката, смятайте едвам съм го навила след като след 15 мин. излезнахме и така се озовахме из автокъщите една, втора, трета.... цял ден обиколки  , нямам търпение да срещна нещо КРАСИВО. Признавам си първо тръгнах за Фиат Купе, после минах покрай Алфа GTV, но уви изобщо нямаше нещо което да ми грабне окото, сумати забележки по тях. И точно тогава, в края на нашето препускане и моето отегчение, какво мислите виждам половин черна муцунка се подава в далечината на поредната автокъща, лелееееееее Хюнди  сърцето ще ми изкочи взех разстоянието да него на бегом. Отварям го, влизам вътре, отпред-отзад, отваряме капаци, покарах го     – край това е моята кола, истинси агресивен. Ами сега? Като се тръшнах, че е СЪБОТА и БАНКАТА НЕ РАБОТИ!!! Ами ако от банката не ми отпуснат пари? ....полудях някой ще ми купи колатааааа.......  безсънни нощи, не се говореше с мен. В понеделник – банката, няколко стотин телефони с момчето от автокъщата......той ми каза че съм много луда, че не са имали  друга такава клиентка като мене и  на сутринта ще обърне табелката на колата без капаро само да не получа инфаркт хаха....през това време от банката ми ОБЪРКВАТ ДОКУМЕНТИТЕ  , чакане още няколко дни...капаро....още телефони банка-автокъща.....и накрая взех паритеееееееее. ХЮНДИ Е МОЙ  малеее не е за вярване. ОБИЧАМ ГО ТОЛКОВА МНОГО не искам друга кола .......